- От какво умря кучето ти? - От глад. - Как така? - Изядох го…
По време на операция хирурга чува под масата: - Мяу-у-у-у… - Къш ма! - Мяу-у-у-у… - Махай се от тук - и я сритва. - Мяу-у-у-у… Хирурга, ядосано, отрязва нещо от пациента и го хвърля под масата с думите: - На, да се задавиш дано!
Двама патолози си говорят: - Абе помниш ли онази блондинка, дето й правихме аутопсия преди два дена? - Че как, и к`во за нея? - Ами клиторът й е като лимон. - А, толкова голям ли? - Не бе, толкова кисел.
Влюбени се целуват. Тя (изплашено): - Ау, мисля, че ти глътнах дъвката! Той (успокоително): - Спокойно, скъпа, просто имам хрема!
Вaмпир влиза в хранителен магазин посред бял ден с гръм и трясък и вика на продавача: - Дай бързо един хляб! Продавача гледал, гледал и накрая питал: - Абе, как така хляб? Та ти си вампир! За какво ти е хляб? А вампира: - Вън стана катастрофа и отивам да си топя.
Двама идиоти си вървели по улицата, видели нещо на земята и спрели. Единият казал: - Какво е онова кафявото нещо? - Прилича на лайно – отвърнал другият, навел се и го вдигнал. – И на пипане е като лайно. – Помирисал го и добавил: - И мирише като лайно. – Опитал го: - И на вкус е като лайно. Двамата се спогледали и първият възкликнал: - Господи, наистина е лайно! Добре, че не го настъпихме.
Две бабички стоят на пейка и си говорят. Едната казва да другата: - Мари, Пено, да знаеш снощи двама млади под прозореца ми, как се прегръщаха, как се целуваха и накрая он и го набута в устата… - Ох, мари божке, добре че не в окото - отвърнала другата.
Спокоен есенен следобед. На пейка в парка седят момък и девойка и играят вечната игра. - Ох, заболя ме пръстчето! - превзема се девойката. - Сега ще го излекувам! - казва момъкът и го целува. - Мина ми, но сега ме заболя бузката! - казва девойката. - Сега и нея ще излекувам! - казва момъкът и я целува по бузката. - Сега пък ме заболя ушенцето! - казва девойката. - И него ще излекувам! - пъчи се момъкът. На близка пейка седи як, мустакат чичка, който казва: - А бе, младеж, а можеш ли да лекуваш хемороиди?
Умрял някакъв тип и попаднал в ада. Дяволите го развеждат да си хареса място. Тук казани, там скари, другаде мъкнат камъни - навсякъде кофти. И изведнъж гледа нашия човек - стои един тип прикован за някаква скала и една мадама му прави минет. - Е това е за мене! - викнал той радостно. - Ами добре, - казал дяволът и се обърнал към мадамата - ставай, водя ти смяна.
Прокажен и болна от СПИН се любят. Накрая жената казва: - Трябва да ти призная нещо - болна съм от СПИН! - Нищо, той ми остана вътре.